Игра на месеца – народната игра чилик

Игра на месеца – народната игра чилик

Здравейте приятели,
представяме Ви нашата нова рубрика „Игра на месеца“, в която всеки месец ще Ви предоставяме по една интересна и забавна игра или метод, който можете да използвате във Вашата работа, семейство, с деца, младежи, приятели, колеги където и както пожелаете. Ние Ви пожелаваме да бъдете свободни и отговорни!

Чиликът. Дъ гейм…

В нея участват двама u повече играчи. Момчетата имат също подобни кривачки както при гуската. Чиликът е едно дълго 12-18 см, одя-лано четвъртито дръвце, с дебелина 1,5-2 см и изострено в двата края. На четирите му страни има изрязани по една от следните римски цифри -1, III, V и X. На земята се изкопава продълговато трапче 10-15 см с ширина и дълбочина 3-4 см. Меренето става на пръчка както при гуската. Тоя, който остане, залага чилика напречно на продълговатото трапче. Едни от играчите, определен по реда на меренето, мушва края на пръчката си в трапчето под чилика и го отхвърля, колкото се може по надалеч. Залагащият в това време се намира на 15-20 крачки от това трапче по посока, на където ще бъде отхвърлен чилика и се мъчи със своята пръчка да го посрещне и спре, да го повърне назад, по-близо до трапчето. Отхвълилият чилика играч залага на мястото на чилика своята пръчка. Залагащият чилика се стреми да я улучи с чилика, за да бъде сменен. Ако не успее, отива се при чилика и се гледа цифрата на горната му страна. Ако е на ръб е кълъч т. е. недействителен и се подхвърля да падне правилно. Играещият залага сам чилика при трапчето, удря го с пръчката по заострения край и той подскача. Играчът в този момент се стреми да го удари и изпрати надалеч. След като чилика падне на земята отново се повтаря същото толкова пъти, колкото е показала цифрата. От последното място, където е паднал чилика, играещият започва да мери разстоянието до трапчето с дължината на пръчката и набира толкова… (точки колкото пъти се е нанесла пръчката му. След като стигнат до трапчето, залагащият поставя чилика на мястото му, за да играе следващия играч. Това продължава до смяна след улучване или от следващия по ред. Набралият най-малко точки е омалачен т. е. бит в играта. Играта развива сръчност, точност, физиката цялостно; умение да изработиш хубав чилик и кривачка. Етнография на България, Христо Вакарелски: „Сравнително честа е играта джирит или джилит с дървени пръчки. В Софийско съществува мятане на пръчки и с помощта на специална дървена хвъргачка. Под същото название (джилит, чилик) е повсеместно позната игра, при която играчите подмятат пръчка, подобна на вретено, като я удрят с друга по-дълга и я ловят. Играта е усложнена с много различни условности, дори с тичане. Означенията насочват към ориенталския джирит, джигит.”

Алтернативи… Състезания по хвърляне на определени предмети. Във Финландия хвърлят телефони. Тука можем и нещо друго…кисело мляко например или краставици.

Свидетели на чилика в по-старо време: „Лятно време играехме много чилик. Това е една игра с дървено парче около педя дълго и в двата края заострено като молив и тояга. Удря се парчето на земята в някой от краищата за да отскочи във въздуха и се удря с тоягата за да се изпрати колкото може по-далеч. В общи линии чиликът се играеше така: В очертан на земята неголям кръг (на равно място без трева) се поставя чилика, който прилича на самун хляб със заострени върхове. Според договорка можеше да си го поставиш или се подхвърляше и както падне. С тоягата играчът удряше някой край за да подскочи чиликът във въздуха и го удряше повторно за да го изпрати надалеч. Обикновено имаше право от новото място на още един удар (без да променя положението на падналия чилик). Състезаваха се двойки, но играчите бяха неопределен брой. Който изпрати по-далеч чилика от двойката остава, а загубилият отстъпва място на друг. В крайна сметка победител се считаше последният останал, но до това рядко се стигаше – в обикновено се трупаше в личната сметка (и имидж) колко играчи си победил в играта. Спомням си смътно и друг начин на игра, но почти не го играехме. На определено разстояние от началния кръг се начертава дълга черта – граница. Изпращаш чилика само с един удар към нея и се мереха крачки от него до линията – ако си я прехвърлил ти се прибавя броя, ако не си я достигнал се вади. Не играехме така главно, защото много бързо се стигаше до разправии (вкл.и юмручни) – “крачките” бяха много “относителна” мярка… Играта изискваше доста широко място и я играехме най-често на футболното игрище край града.”

Правилата. Има два отбора. Единият отбор удря, а другия пази. Удрящите отиват един по един на определената дупка и залагат чилика напречно на дупката. След това подпъхват тояжката в дупката и с всичката си сила изстрелват чилика напред. Другите се опитват да го хванат или ударят зад линията на която са застанали. Ако успеят или играча не може да я прехвърли следва следващия от неговия отбор. Ако успее да я прехвърли и никой не я хване от противниковия отбор: Залага чилика успоредно в дупката и заедно с тояжката се мъчи да го вдигне и удари. Противниковия отбор отново се опитва да му попречи и спре полета на чилика. Има право на три опита. Там където отиде чилика се мерят тояги с него и това са точките за отбора. Когато се изредят всички следва другия отбор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *