Орел и кокошка
Децата избират помежду си две по-големи (играят заедно и момчета, и момичета), които си „мятат чоп“* — „сухо—мокро”, та определят едното за „кокошка”, а другото за „орел“.
„Орелът“ сяда „кръстом ноги“ някъде встрани и почва с една клечка да копае земята, търси нещо. „Квачката“ пак „щъка“ насам-натам — тя е събрала в ръцете си толкова клечици, колкото са „пилетата“ — и по някое време минава край „орела“; подир нея вървят „пилетата“. При всяко минаване край него „квачката“ пита:
– Какво търсиш, чичо? Какво копаеш?
– Пиленца търся — отвръща „орелът“ и продължава да копае. А „квачката“ хвърля по него една от клечките:
– Дали не е суха? — пита тя.
– А, сурова е, сурова е — отвръща „орелът“.
Като и остане само една клечка, „кокошката“ не я хвърля по „орела“, ами я оставя на главата му, да се сети той, че клечиците са се свършили. И „орелът“ скача, та се сборват с „кокошката“.
– Гаа, пии! Гаа, пии! — викат те, а „пилетата“ се крият зад гърба на майка си. „Орелът“ мами „кокошката“ ту на една, ту на друга страна н докачи ли някое пиле — отвежда го настрани, дето е „гнездото“ му. Щом ги излови всичките, той сяда край тях.
„Кокошката“ отива при него, да му дири сметка. Тя улавя едно по едно пилетата и пита:
– Орльо, орльо, що ти е направило това пиле, та ми го прикуца?
– Изяде ми прясната питка! — отвръща „орелът“.
– Ами туй какво е направило, та му си счупил крилцето?
– Орехите ми изкълва!
Едно по едно „кокошката“ довежда при „орела“ всичките „пилета“, всичките до едно ударени. А „орелът“ за всяко и казва каква беля е направило.
По някое време, като види колко много „пилета“ са се събрали край него, „орелът“ се уплашва и търти да бяга. „Пилетата“ и „квачката“ го гонят, „кълват“ го и го бият, а играта се свършва посред смехове и боричкания…